Метафори към българския народ


[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=9iX7HNbn3Ac]

Семплите трикове пригодени към конкретната ситуация могат да бъдат опасно оръжие в ръцете на човек с малко повече власт. Този баща използва едно от основните правила на манипулацията, според Йозеф Киршнер, а по-точно:

ІІІ. Трети закон на манипулацията – Вие бихте могли да продадете на един човек всичко или почти всичко. Условието е да му го предложите в най-подходящата опаковка. Никой не би помислил за нашата изгода, щом това е в негов ущърб. Единствено ние самите можем да браним своите интереси. 

Българите сме това бебе, а хората които ни притежават пак успяват да ни наложат това което искат, но с подходящата опаковка. Това е толкова универсален закон, колкото можете да си измислите. Прилага се постоянно покрай нас, но аз искам да наблегна на няколко конкретни примера.

008_Titel_Bruecke_003_Kalender

Защо цените на горивата са ниски навсякъде, а тук последната седмица паднаха и скочиха с близо 30 стотинки. Опаковаха ни малко ниски цени, които на практика също бяха високи, а превозвачите мълчат. Когато цените скочиха преди няколко години вдигнаха цените на билетите на всички свързани с това услуги, а сега: тишина. Цените са си все същите. Глътнахме малко лев. Народа щастлив – нищо незнае. После ценитe от 1,86 за няколко дни стават 2,07. Още заслепени от блясъка на опаковка KitKat ние похапваме ябълка, a те пак правят каквото си искат. Навсякъде в Европа всички плащат по единица от паричната си валута, а тук ценови амплитуди, ама само на горивата за другото – няма избор. Нима транспортните разходи не са сметнати в цените на всеки един продукт, който купуваме? Навсякъде едно и също. През цялото време си на загуба. Междувременно резервоарите пълни с пяна, Лукойл раздава карти за отстъпки и ви пълни въздух, а вие зареждате здраво.  Гледайте цените, ама те нямат значение. Важното е колко пари изтичат зад опаковката.

vizhte-dneshniya-protest-prez-obektiva-na-royters-novi-snimki

Един пример малко по-назад във времето, с който се сблъсках лично. Става въпрос за протестите срещу цените на електроенергията. Тези протести бяха страхотна опаковка на която и аз се вързах. Всички обединени, страшно чувство, признавам. Жалко, че се оказаха само опаковка. Великата Варна и изписването на България пред Катедралата се оказаха едно голямо театро за постигане на лични интереси. Там сред тълпата всичко действаше по план. Нямаше свобода. Отново всичко беше наложено от група хора, изпратени от други личности с интереси. Разбрах за липсата на свобода, когато се опитах да изкривя маршрута на походите към А.М. Хемус. Хората естествно, незнаеха какво става и вървят на където вървят всички. Лесно е ако си най-отпред да диктуваш маршрута. Това направих и аз – тръгнах към магистралата и хора автоматично ме последваха. Тогава се случи чудото бях нападнат от група мъже на средна възраст, които бяха известни по протестите и винаги бяха там. Те ми се разкрещяха да вървя на където казват – към общината, да викаме “оставка”. Аз като човек който няма отношение по този въпрос и иска просто намаляне на цените на тока исках да блокираме магистралата, но не – въпроса бил за кмета… За свалянето на Бойко и т.н. Заслепен от красивата опаковка на общото обединение аз участвах във едни планове, които се оказаха пъклени. След това комунистите и турците взеха властта. Вече изучени в правенето на събирания те се целуваха по трибуните. Във Варна – тишина. София протести в продължение на месеци – внимание никакво. Протестите станаха част от ежедневието и загубиха силата си. Видяхме силата на народа – нищо не показахме, няма лични интереси. Времето минава и те все още ни въртят – ту с горивата – ту  с тока – ту с нещо друго.

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes